Колко е ключова двустранната активна комуникация при проблем

Моят личен, споделен опит от днес е, че в работата ми почти ежедневно водя разговори с клиенти за неплатени и просрочени задължения от тяхна страна.

Някои разговори ги водя многократно. Действам методично и последователно. Признавам, че не са от най-приятните, както за мен, така и за отсрещната страна.

Но докато преди бях някак по-ултимативна и настъпателна, откакто  се вълнувам и занимавам с медиация, усещам, как по един естествен начин- съм някак по-гъвкава и уравновесена в тези преговори, защото търся варианти. Предлагам погасителен план, търся други възможности, давам още малко време, особено когато усетя, че другата страна в действителност е добронамерена.

Идеята ми е, че когато има диалог и чуваемост, резултатът над 90 % накрая е положителен. И дори съвместното партньорство продължава и занапред, с други общи проекти.

Защото така насрещната страна си спестява съдебни разходи и разходи за правни услуги и защита, а аз печеля време и възможност клиентът ми да разполага с парите си в краткосрочен план, а не -евентуално след спечелване на делото (след година, две, че и повече).

Факт е, че има едни около 10 % длъжници, с които не успявам да се споразумея, колкото и усилия да полагам и пристъпвам към законоустановените начини за събиране на дълга им пред компетентния съд.

Защото те започват да се крият, да бягат от комуникация или „изчезват“.

Друг е въпросът, че в съдебна фаза-те прилагат техники за протакане на делото и накрая, когато макар и осъдени, съдебният изпълнител ти каже, че няма как да се събере дължимото, защото длъжникът е „занулил“ сметките си, няма имущество за принудително изпълнение и прочeе, на теб ти остава горчивото усещане, че все пак си закъснял някъде във времето.

#mediationontime