За мен и
как започна всичко?

     Да бъда инициатор на процедура по медиация, и то не като медиатор, а като страна, в много личен и емоционален за мен момент. След като детето ми отключи автоимунен диабет тип 1, инсулинозавизим, във втори клас и със съвсем реорганизиран начин на живот-следваше да се завърне в училище- нито той, нито семейството ми получи подкрепа. Медицинската сестра абдикира от задълженията си, като дори не искаше да проконтролира, т.е.-просто да погледне дали той правилно си е набрал дозата инсулин на инсулиновата писалка.

    Класната не проявяваше разбиране и подкрепа, правеше забележки и го караше да излиза извън класната стая, когато трябва да яде при ниска кръвна захар, да си мери кр. захар с глюкомер и т.н. Напрежението растеше и аз трябваше да действам, не само с имейли и разговори до училището. Преместването в друго училище не беше опция, тъй като детето категорично не искаше, а и щеше да акумулира още стрес с нова обстановка, съученици, учители, за което нямахме сили в момента. А и смятам, че изместването на проблема - не е решение.

    Сезирах със сигнали и жалби всяка една институция, за която се сетих и която смятах, че е ангажирана с училищната структура и благополучието на децата(все пак аз съм юрист и знам как да действам), събрахме се всички на една маса няколко пъти, оказаха ни съдействие, указаха на училището да обърне сериозно внимание на случая, смениха медицинската сестра с адекватна такава, но ...насъбралото се напрежение с класната, която приемаше случилото се като накърняване на авторитета й в училището, заради всички срещи и писма, си стоеше и ако ние искахме детето да продължи да е в своята си среда и да не трупа още стрес-трябваше да предприема още нещо.

    След като бях изчерпала арсенала от институционален натиск по случая, лично аз предложих да пробваме с процедура по медиация, да възстановим диалога с класната и да изясним всички спорни точки около училищното ежедневие на сина ни. В случая - медиатор беше училищния психолог - той ръководеше срещите ни. И с 4-5 периодични срещи от по около 30-40 мин, ние успяхме да се разберем по основните приоритети за детето ми.

  Няма да крия, че не беше лесно, при първите 2 срещи-напрежението ескалираше и емоциите ни заливаха, но медиаторът успяваше да върне фокуса ни, а именно, че сме се събрали заради детето и неговото благополучие в училище. С всяка среща-разговорите ни ставаха по-ползотворни и градивни, без лични нападки. Не се захаресвахме повече, но ситуацията се успокои и това се усещаше у всички ни.

Детето ми все още продължава да е в същото училище.