Ключов момент при медиацията

И двете страни трябва да имат желание или да допускат идеята „да oпитат“да подобрят отношенията си с медиация.

Пример от практиката:

Мой приятел ми се беше обадил да потърси съвет  за колежка от търговския отдел във фирмата, която има сериозни неразбирателства с друг търговец.

Казусът: Колежката постоянно недоволства от работата на друг колега, открито заявява това сред колектива, позволява си квалификации, „услужливо“ пропуска да копира колегата във вътрешна кореспонденция, която пряко касае всички, дори отказва комуникация с въпросния колега.

Резултатът- работата не върви или върви тегаво, има пропуски, създават  се напрежение в колектива, има реален отлив на външни клиенти, „интригите“ в офиса започват да натежават и изнервят целия административен персонал, който от своя страна се дистанцира от създаващата конфликти колежка.

Моето предложение , естествено, е да се направи медиация между двамата търговци и в екипа. Като непременно първо да се мине през индивидуални срещи и с двамата поотделно.

НО- това няма как да се случи, тъй като конфликтната колежка категорично отказва да чуе за медиация или да опита. Тя не приема чуждо мнение. За нея- проблемът е единствено в другия колега. Не вижда решение. „Ще си кара така“ и „ще си търси друга работа“, междувременно.

В тази конкретика- аз му казах, че медиацията не би сработила. Дори и ръководството на компанията да „вкара“ двамата търговци в медиация под един или друг претекст- конфликтната колежка не би изпълнявала добросъвестно договореното с другия колега.

Вие- какво мислите?